вторник, 23 септември 2008 г.

Диагноза СМЪРТ

Диагноза СМЪРТ. В България тя се ПРИЧИНЯВА. Първо от здравната ни система и некадърността на родните медици, едва тогава от начина на живот и географските фактори.
Злокачествен тумор на епифаринкса /лимфоепителиома на Рего – Шминке/, четвърти стадий. Невъзможност за оперативно лечение. Получаваш директен билет за храма на обречените. Така наричам невзрачната столична клиника по онкотерапия, в която пребиваваме от началото на месеца.
Диагнозата е убийствена, преобръща живота ти, смачква те, мислиш само и единствено в кратки срокове. Как ще премине лъчетерапията, ще даде ли ефект в последен стадий, ще се справим ли с химиотерапията... А после? За после не мога да имам планове... всичко зависи, ракът не е от най-разпространените... Въпрос на шанс- това е най-честият отговор, който получавам, когато питам за изхода.
Живот на кантар. За един 34-годишен мъж, който вече живее лице в лице с тази болест. А аз - между дома и болницата, в която го лекуват.
За последните месец и половина туморът постепенно намали и изключи дишането през носа, наруши значително слуха, след биопсията блокира говора, за последните две седмици пациентът изгуби способност да дъвче и гълта храна, трудно поглъща дори вода.
Професорът ме пита защо сме чакали цели 8 месеца... обяснявам му, че не сме спрели за това време да ходим на лекари, различни, просто никой не се задълбочи. За всички кръвотечението от носа на толкова млад мъж бе следствие само и единствено от слаби капиляри.
След биопсията и шокиращата новина пред кабинета на онкокомисията сме най-младите. Записвам името и ЕГН-то на съпруга ми в предварителния списък и двама от лекарте се изстрелват в коридора да видят кой е мъжът с такава диагноза.
Тези дни съобщавам за болестта му на един от видинските специалисти /единственият при когото не сме ходили/, избягва да ме гледа в очите. Три пъти прочита епикризата и ми описва механизма - болестта на това място трудно се улавя с преглед, не са направени никакви образни изследвания през всичките тези месеци, защото всеки от колегите му разполага с 80 лева месечен бюджет!!!!, а стойността на един скенер е 50 лева, на месец не могат и двама пациенти да изпратят за такава диагностика. Става ми адски болно - още по пътя на диагностицирането бомбата е заложена с оскъдното финансиране. Пълно недомислие, а говорим за превенция и ранна диагностика. Като прибавим и немарливостта на българските лекари, които можеха да ме насочат да платя такова изследване, както и пълната комерсиалност на тази професия – е ясно как в джоба си всеки БГ пациент носи по една диагноза СМЪРТ.
От разговорите си с различни лекари пред последните три седмици разбирам, че в Северозапада от началото на годината има бум на ракови заболявания. Има и обяснение - екозамърсяванията в следствие от войната в бивша Югославия са катализатор заедно с убийственото влияние на Чернобил. За тенденцията обаче се споменава негласно, никой не я съобщава публично, както би трябвало да става в една нормална държава с нормално здравеопазване и приложима система за бързи скринингови изследвания.


P.S. Спестявам името на болници и лекари по молба на съпруга ми. Но не смятам да си затварям очите пред българските абсурди в здравеопазването - от случващото се зад стените на държавните болници, през морала и етиката на медицинския персонал, през условията на лечение на болни, та направо до примерите за очевадни и възмутителни нарушения... За всичко това тепърва ще пиша.